КМЕТЪТ, ЗА КОЙТО ДЕНЯТ НЕ ЗАВЪРШВА С ПЪРВА ПРОГРАМА

             Считат го за най-успешния кмет на Русе. Сравняват го с колегата му от 30-те години Кирил Старцев, на когото той сложи паметна плоча и именува улица. Опонентите му от СДС го наричат “русенският Софиянски”поради липсата на оцветен с тяхната боя кадърен кадър. Не само заради ръста, някои дори го оприличават с голямата германска мечка Хелмут Кол. Европа го познава, с много от световните играчи от тежък калибър е на “ти”. Каже ли нещо - прави го.

            Още по времето, когато за българина светът свършваше до Калотино, той проектира, внедрява и работи за могъщи английски компании. Както е известно, за англичаните няма значение дали си бял или черен, син или червен - или ставаш за работа, или не! Така е в онзи свят на чиято врата продължаваме да чукаме и да въздишаме по късмета на успелите хора. Още през 80-те години Димитър Калчев проумява, че една структура, независимо дали тя е предприятие,град или държава, се управлява по железните правила на деловия свят, без никакво политиканстване и идеологически демагогии. “Имах един приятел, швейцарец, който, като го попитах в коя партия членува, беше много затруднен и в първия момент не можа да ми отговори. После ми вика: “Плащам членски внос в една партия, но гласувам за когото си искам”.Защото при нас, вика, хората гласуват не за партии, а за личности. И аз мисля като него.”- спомня си кметът на Русе. “Общините искаме да работим с централната местна власт и да правим силно местно самоуправление, а не политика”, заяви Калчев, когато новата демократична власт настъпи кметовете, които не са от нейната политическа черга.

            Когато се връща от странство в България, стоварват на главата му проблемите на русенския гигант КТМ. След като строил завод на англичаните в Африка, значи и с нашия ще се оправи! “От 86-та до 89-та увеличихме два пъти обема на промишлената продукция на комбината. Бях един от първите, които се свързаха с чужди консултантски организации. Но това тогава прозвуча като национално предателство. Щял съм бил да продам завода на американците!?! Сега държавата сама тръгна по този път, защото друг всъщност няма. А тия, които казват, че аз съм бил разсипал КТМ - да пообиколят света и да видят за какво става въпрос.”- не проумява евтиния популизъм на опонентите си Калчев.

            Той определено не е политик и никога не се е занимавал с политика. За него управлението се осъществява чрез прилагането на механизми за разрешаването на конкретни ситуации, а не с издигането на политически лозунги по митингите. “Мен ме избраха за председател на Асоциацията на общините в България може би за това, че между колегите си минавам за доста независим човек. Самият аз не съм бил никога през целия си трудов живот на партийна работа. Наблюденията сочат, че се забелязва едно силно падане на политизацията на кметовете...”- спомня си русенският градоначалник, за когото всички негови колеги в страната, без разлика на цвят и пристрастия, говорят с респектиращо уважение. Всъщност, ако от него не ставаше кмет, щяха ли да го приемат радушно в Съвета на Европа в Страсбург, където заседава като член на Изпълнителното бюро на Камарата на регионалните власти в СЕ и като вицепрезидент  на работната група по регионализма? И дали там европейците се интересуват защо Калчев не е член на СДС? “Уважавам политическите пристрастия на всеки, но когато общувам с хората ме интересува единствено човешкото в тях, защото и радостите и скърбите им нямат партийна окраска. Сигурно, ако тегля една черта, като нищо ще се окаже, че съм помогнал на много повече седесари, отколкото на привърженици на партията, която ме издигна през 1995 г. за кмет!”- не си криви душата Калчев. Няма и защо. С него може да говори всеки, стига да не го занимава с глупости, защото от две думи разбира за какво става въпрос.  

             Димитър Калчев изгрява на политическия небосклон през есента на 1995 г., когато всички партийни формации в града трескаво започват да търсят подходящ човек за градоначалник. След 4-годишното местно управление на СДС  Русе е заприличал на продънена отвсякъде римска галера. Така наричащите се Демократични сили се тресат от вътрешни скандали и не успяват да намерят поне една читава кметска кандидатура. БСП оглежда първоначално номенклатурата на изявените си организационни работници и също изпада в паника поради явната неизбираемост на повечето от тях. Просто се очертава типичната за Русе предизборна ситуация - цяла кохорта от мераклии за власт и отдръпване на стойностни хора, които не желаят да се занимават с политика в една ненормална държава.

            Червените първи влизат в час и прозряват, че за кмет на града е нужен човек, който отбира от икономика, натрупал е управленчески опит, решил е проблемите на личностното си устройване, знае що е бизнес и пазарна икономика, познава принципите на деловия живот, обиколил е света и е разбрал защо и как се върти земята, и не на последно място …искрено желание  да направи нещо за града си.

            Така се появява кандидатурата на инж.Димитър Калчев. Издигната от БСП. И то без да е член на тази партия, а въпреки това! “Защо не съм в БСП, ще кажа откровено. Прецених, че след тази яростна атака, която се водеше против мен като бивш генерален директор на най-големия завод в Русе ще навредя на всяка партия. По най-елементарната логика -  хората смятат, че най-големият директор е най-голямата номенклатура. Такова беше времето на 89-та година…Аз не мисля, че социалдемокрацията е с изчерпани възможности. Напротив, цяла Европа се управлява от социалдемократи и социалисти, така че твърдо вярвам, че социалдемократическата идея е това, което е необходимо на България през следващите години!”- заяви през 95-та Калчев.

            След доста вътрешни противоречия, дали да не си живее живота като успяващ все някак си бял човек, или да се хлъзне на динената кора на политиката, кандидатурата му е номинирана. Калчев приема предизвикателството и се изправя срещу синия кандидат Йордан Де Мео в преливащата от балкански нрави предизборна борба за кметския стол. И се почва една!!! Само да беше жив бай Алеко, нямаше нужда да ходи до Чикаго и назад. Калчев бил такъв, Калчев бил онакъв! У-у-уу-банкер! Комай само в България това е мръсна дума! У-ууу-мултак! Я си преставете в Америка как би звучало някой да каже на някого, че е например дженералмоторист! У-у-уу- дъщеря му учела в странство! Ами къде учат сега децата на тия, които тогава го плюеха затова? И т.н, и т.н.

            Като краен резултат Димитър Калчев стана кмет на Русе и, което е още по-важно, реши да покаже, че заслужава да бъде такъв. Дори днешния му опонент Явор Димитров, не скрива: “В сравнение с предишните кметове, Калчев наистина е по-добрият кмет.” Почти през целия му последен мандат като общински съветник Явор Димитров  подкрепя политиката на Калчев  като кмет. Едва когато наближават изборите и му се отваря парашута към поредното заветно кресло, Димитров почва да се прави на интересен опозиционер. 

           Димитър Калчев кметува четири години и това, което направи за Русе, е пред очите на гражданите. Коментарите са излишни. Спекулациите - неуместни. И едното и другото би било само предизборен популизъм. Както казва самият той: “ Знам, че не съм идеален, имам слаби страни и си ги познавам. Но и идеален да бях, пак ще се намери какво да се каже за мен.” А как беше онова в Най-голямата книга - да хвърлел камък този, който счита, че не е грешен?!

            Ако през лятото на тази година Калчев не беше обявил, че ще се кандидатира за втори мандат, нищо чудно и светец да го бяха изкарали. Не защото е такъв, а защото нямаше да обърка поредните тънки сметчици на поредните кохорти от другари или господа, устремили се към единствената баница в държавата в момента - политиката. Наистина се стреснаха! “Кандидатурата на сегашния кмет е силна…”- не си изкриви душата прецаканият и употребен отвсякъде от собствената си политическа сила, спечелилият първичните избори на СДС, д-р Орлин Геров. “Това е силна кандидатура, пожелавам му успех!”- заяви кандидатът за кмет на правещата се на недоволна госпожица местна Евролевица инж. Ваньо Иванов. “Наистина изтичащият му мандат може да се слави със завършването на две символни за Русе сгради- Хирургическия блок и Театъра…”- призна самият Явор Димитров и ,разбира се, сложи едно “но” след откровението си, за да може да хвърля обичайните предизборни кьорфишеци. Да го пита пък него човек кога през живота си две тухли на кръст е успял да сложи, че за кмет на град като Русе се стяга! “Калчев е най-силната кандидатура в момента и ще обезсърчи доста съперници…”- дисциплинирано и по военному отсече кандидатът за кмет на запасните офицери, о.з. капитанът Красимир Ениманев. Местният син вожд Тодор Бонев страхливо отказа коментар, докато не му донесат листчето отгоре с мислите, които да излага от свое име. “Калчев е личност и фаворит. Той може да се състезава и със Софиянски и дори да спечели”- калкулира веднага ситуацията тукашният водач на Бизнесблока, Асен Генов. Всички хора на Ахмед Доган във вилаета, тия, които бяха против него през 95-та, без никакви кахъри заявиха: “За четиригодишния си мандат кметът Калчев от личност с местно значение се превърна в национално значима фигура в обществения живот на страната.” Дори Доростоло-Червенският митрополит, владиката Неофит, се възползва от правото си на гражданска позиция: “Г-н Калчев е показал доброжелателно отношение към църквата и епархията. С него поставихме началото на възстановяването на храма “Всях Светих”.”

                Днес някои плачат, че Калчев бил изолирал града от страната. Заради него русенци били забравени дори от Бога! Да не припомняме пак думите на Негово Високопреосвещенство Неофит, да дадем думата на имена, които не са с русенска адресна регистрация. “Познавам Калчев от двайсетина години, още от Танзания. Той беше ръководител там на машиностроително предприятие в гр. Моши, под Килиманджаро. Помня с какъв авторитет се ползваше сред специалистите и сред държавните учреждения, банки и министерства и самия президент…Посещавам често Русе, пред очите ми градът възроди облика си…Надявам се, че русенци няма да се излъжат.” Това го казва не кой да е, а една от умните глави на България, човекът, който открито е въстанал срещу режима на Тодор Живков -  и то по времето, когато днешните сини управници гордо са носили червените пионерски връзки, популярният в цял свят икономист проф. Бенджамин Варон. А как да се коментира пълната подкрепа на монархистите? Какво ли говори равносметката, че през мандата на Калчев в Русе дойдоха посланиците на всички т.н. Велики сили? Ами дългият списък от имена, които се подписаха под “Подкрепяме, защото го познаваме и вярваме!”. Кой - диригентът Емил Табаков ли, проф. Пантев ли, Стефан Данаилов, Нешка Робева, Леда Милева, Хайго Агасян, Никола Анастасов, поетът Георги Константинов, членуващата в Демократическата партия на Савов Стоянка Мутафова и прочие имена, които не ползват визитни картички - те ли имат нужда някой си Бакърджиев или Муравей да ги води до тъмната стаичка и да им казва коя бюлетина да пуснат?

             Само за месец-два откакто заяви, че ще поиска втори мандат от русенци, за да завърши започнатото, кметът Калчев бе прекаран през всички кръгове на ада, та белким се откаже. Ревизии, проверки, потайни групи от спецслужители с наказателния кодекс в джобовете, посещения и привиквания от високопоставени днешни големци “Откажи се, иначе ще ти спретнем нещо!”, примамливи предложения за работа в странство, притискане отвсякъде на открито подкрепящи го приятели, разнасяне на долнопробни клюки и бъркане чак под бельото - изобщо всичко което се използва от една държавна машина, когато борбата за властта е на живот и смърт. Ако погледне човек през лупата, на която е фиксиран Калчев, като нищо може да си помисли, че го оглеждат за папа. А е човек като всички, с допустимия арсенал от човешки пороци. Тъкмо затова не обича хората, които се правят на светци, а всъщност биха се варили в един и същи казан на ада. Там няма кмет, няма премиер, няма син, няма червен!

             НЕ БИЛО ВЪЗМОЖНО ДА ИМА НЕЗАВИСИМ КМЕТ! Това може да го твърди човек, който все чака някоя партия да му посочи правилния път, някой фюрер да му начертае светлото бъдеще, някой пост да му реши финансовите и битовите проблеми, членската му карта да е входен билет. Когато Димитър Калчев откриваше паметната плоча на неизличимия от историята русенски кмет инж. Кирил Старцев, той припомни неговите думи, казани  през 1929 г. по повод балканския политически манталитет: “Вместо да отговорят на общогражданското разбиране, че русенската Община може да има добро и смислено управление, основано на общите грижи на по-голям брой политически групи, партиите направиха всичко възможно да отдалечат себе си от това разбиране. Поради несъгласие в собствените си среди и в следствие на надменността в отношенията си към другите общественополитически групи, те са загубили всякакво чувство за общественост и всякаква мярка за лоялност…Правят се сметки за мандати, водят се дълги преговори за места и облаги, и всяка от договарящите се страни интимно счита себе си за задължена при тези пазарлъци да се прави на по-хитра …”

            Е, след всеки парламентарни избори ли да си сменя партийната зависимост един кмет?

 home  |  portrait  |  photo gallery  |  publications  |  what we have done  |  what we intend to do | the town of Rousse