Недокоснат от света
В самотно и бяло кралство
Аз кралица съм сега
Приглася вятърът на моята душа –
Бурята е в мен, не мога да я спра
Помни сега, бъди добра –
Всичко друго остава след това
на чувствата не ставай роб –
и знам защо…
Слагам край, слагам край
Не мога да продължа
Слагам край, слагам край
И затварям тази врата
Късно е, няма как да спра
Викам бурята…
Владея студа и не се боя!
Отгоре вече виждам
Възможности безброй,
А страхът не ме погубва –
Знам, изборът е мой!
Приключва миналото тук
Със нова сила, с мощен дух-
За тази волна свобода мечтах!
Слагам край, слагам край
Към небето сега летя
Слагам край, слагам край
В очите без сълза
Тук стоя, не ще се спра
Викам бурята….
Мощта ми с въздуха лети и няма край
Душата ми се влива в лъскавия леден рай
Кристална мисъл в миг пронизва моя ден –
На миналото аз не искам да съм в плен!
Слагам край, слагам край
Ново утро изгрява в мен
Слагам край, слагам край
И чувствам се добре
Тук стоя – няма как да спра – викам бурята!
Владея студа и не се боя!
Leave a Reply