Ти виждал ли си как вилнее буря
чак вятър леден вени да смрази ?
Как в дивите затънтени усои,
се чува рев на падащи води?
Ти бил ли си изправен пред стихия
по-страшна от развихрен ураган?
Усещал ли си страшната и сила
по-мощна от събудил се вулкан.
А чувал ли си как земята, плаче
и стене под човешката ръка,
безмилостна дълбаеща недрата
за някакви си земно блаженства.
Усетил ли си ритъма на дните,
с които тя дарява ти живот?
Почувства ли как вечно съгрешил си -
от рай превърнал си я в брод.
И ако ти не си заплакал,
когато в залез тя гори,
тогава просто си безчувствен -
наполовина жив - умрял почти.